Памет

Всеки гост на България и столицата София има уникалната възможност да посети Музея на спортната слава, който се намира в Националния стадион „Васил Левски”. Идеята за създаване на музей на спорта се появява през 20-те години на миналия век, когато се уреждат и първите изложби на гимнастическите дружества у нас. Първата стъпка е направена от големия индустриалец и търговец на тютюн Стефан Чапрашиков, член на МОК за България от 1929 г. до 1944 г.

Той дарява всичките си отличия като член на МОК и завещава имот на улица „Шипка” в София за музей. Това обаче става факт през 1958 г. Първата експозиция е показана на чужди гости на 31 март 1962 г. от генерал Владимир Стойчев, една от най-значимите фигури в спортния и обществено-политическия живот на страната ни, тогава председател на БОК.

Днес във фонда на Музея на спорта има над 5000 експоната. Този брой постоянно нараства от дарения на клубове, федерации и на самите спортисти. През 2002 г. музеят е ремонтиран и сега е едно модерно място, където се съхранява спортната слава на България. Гости на експозицията са били президентът на МОК Жак Рог, президентът на ФИФА Сеп Блатер, шефове на международни спортни федерации и много други. Сред най-старите експонати в Музея на спорта са оригинални снимки на десетте швейцарски учители по гимнастика от 13 май 1894 г., когато пристигат в България. Както и снимка на батальона, сформиран от юнашките дружества, чийто командир е швейцарският учител Луи Айер, участвал като български воин край
Дойранското езеро през 1916 г., пощенска картичка с личния почерк и подпис на Луи Айер, изпратена от Швейцария до юнашкото дружество в Лом (1909 г.).

Тук е и униформата ¬ официално облекло на юнашките спортисти, силно наподобяваща униформата на Ботевите четници. Съхраняват се и две знамена на Колоездачния съюз от 1924 и 1927 г., знамето на легендарния борец Дан Колов от 1943 г., целият архив на колоездачно дружество “Фокер” и много други.
Едни от най-големите дарители са Григорий Педан ¬ първият български балкански шампион по лека атлетика от 1930 г. както и генерал Владимир Стойчев, завещал на музея цялата си спортна колекция ¬ купи по конен спорт (1930¬-1935 г.) от Мадрид, Будапеща, София и Люцер.

Тук са екипи, купи, медали на най-големите ни гимнастички Мария Гигова, Мария Петрова, Виолета Еленска, на лекоатлетките Йорданка Благоева (пълна колекция), Николина Щерева и Диана Йоргова, на олимпийските шампиони Ваня Гешева, Здравка Йорданова, Валентин Йорданов, оставил пояса си на победител от турнира “Дан Колов” (1984 г.), както и колекция от всички официални медали, които федерацията по борба прави за турнири. Свои спортни трофеи е обещала на музея и най-добрата ни спринтьорка Ивет Лалова, но тя тепърва ще попълва колекцията си...

В света са известни 200 подобни музея, обединени в Международна асоциация, чийто член от 1985 г. е и българският. Това е българският вариант на Зала на славата, където никой не остава равнодушен към българските спортни. Нещо като Олимпийският музей в Лозана, където на входа му е поставена летвата на великия рекорд от 209 см. На лекоатлетката Стефка Костадинова при световния й рекорд в Рим от 1997г !